dont do it!

Какво ми пречи да се отстоявам и да казвам „НЕ“?

   Много често хората идват с подобно питане. Споделят, че им е трудно да заявят желанията си и да кажат „Не”, дори в случаи, когато това им коства доста нерви и енергия. Проблемът обикновено се корени отново в начина на възпитание (Тук искам да подчертая за пореден път изключителната отговорност, която имаме като родители да се познаваме и да се научим да се грижим за себе си добре. Да се развиваме и усъвършенстваме, защото това е ЕДИНСТВЕНИЯ НАЧИН да научим на същото и своите деца!). В нашата култура никой не ни учи как да обичаме себе си, защото това  е съществено условие в умението да се отстояваш. Възпитавали са ни, че ако изразяваме недоволство или мнение обратно на това на значимите за нас хора, това би ги разгневило или би ги отблъснало от нас. Много често в процеса на израстване при такива хора се е случвало точно така! Страхът от изоставяне и неодобрение е по-силен от собствените нужди и желания. Такъв тип поведение носи няколко риска. Първо, дискомфорта и напрежението за  човека, който го преживява са безспорни. Второ, получава се парадоксалната ситуация, че в желанието си да угоди и да изпълни желанията на всички околни се превръща в истинско мъчение за тях. Хората първоначално привлечени от неговата „доброта” и „жертвоготовност”, скоро започват да се питат дали зад маската на тази безкрайна любезност и липса на мнение се крие изобщо  жив човек! Започват да се объркват относно неговите желания, мисли,  интереси и настъпва огромен проблем с комуникацията. Често такива хора биват изоставяни от партньорите си и дълго време страдат с мисълта „Какво се обърка? Нали правех всичко, което той(тя) пожелае”. Третия риск, но не и по важност и който няма да се уморя да повтарям е, че научават на същото и своите деца!

   Въпросът с невъзможността да се казва „Не” има същите корени. Хората, които не могат да го правят, обикновено не знаят какво искат и се страхуват да не отблъснат околните. Обикновено такива хора имат за партньори представители на другата крайност – хора, които не обичат да чуват откази. Противоположностите в този случай неудържимо  се привличат. Представете си мъката и за двете страни, след краткия период на първоначално взаимно привличане. Човекът, който не желае да казва „Не” непрекъснато се опитва да предусети  и угоди желанията на партньора, а той пък от своя страна дори не си прави труда да търси, защото в „неказващия НЕ” желания просто липсват! Кой би издържал дълго да живее така?

   Решението е да се погрижите за себе си, за да почнат и околните да го правят и отново психолога може да ви бъде най-полезен. В процеса на консултиране не само ще имате шанса да откриете причините за това си поведение, но и действията и мислите Ви, които го подържат. Да откриете силните си страни и да се научите да ги използвате.  Да придобиете добро самочувствие и увереност в себе си. Всичко това обаче е процес и изисква, и вашата лична ангажираност в терапията.  За съжаление нещата, за които говоря рядко са такива, с които можем да се справим сами. Иначе нямаше да четете сега тези редове, нали?! :-)