Стрес и дистрес са начините, по който организмът реагира на промените на средата, които са нежелани, неочаквани и се възприемат като негативни. Възприемането и оценяването на ситуациите са пречупени през личностните особености и затова е трудно да се определят общовалидни и значими стресогенни фактори за всички хора. Разбира се, има фактори, които могат да се приемат за основни, след като повечето хора ги възприемат за силно стресиращи. Например, смърт на близък, промяна на социалния статус, липса на финансова сигурност, хронични заболявания, но дори и те имат различна степен на въздействие върху всеки човек. Стресът е система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции на индивида, предизвикани от продължителни, силни или неочаквани физически и психични натоварвания. Стресът не е болест, а защитна реакция на организма, естествен, инстинктивен отговор на неблагоприятни въздействия, които предизвикват физически и /или психичен дискомфорт.

   Продължителното подлагане на стрес, без да се постигне разрешаването му може да доведе до дистрес. Продължителното усещане за натовареност е вредно, създава постоянно вътрешно напрежение, дискомфорт и изтощение.

   Инцидентни или краткотрайни стресори не причиняват дълготраен ефект, понеже организмът притежава способността да възстанови равновесието, докато продължителното подлагане на стрес причинява влошаване на нивото на функциониране на организма и може да стане причина за телесни заболявания.
Причини за появата на стресови преживявания могат да са провал на предварително запланувана дейност; в личностен план – неустойчива или ниска самооценка, нагласи, които се оказват неподходящи; социални и семейни – травми, конфликти, неподходящ родителски стил, болест, смърт, раздяла, отсъствие; професионални – необходимост от бързо вземане на решение, недостатъчна квалификация, високи изисквания, недобра организация, безотговорност; ситуативни природни условия; социални – трудности с неформалната група или микросредата.

   Стресът има връзка с имунните реакции. Житейският стрес и психичните нарушения също могат да разстроят имунитета. Например херпесът е вирусна инфекция, която води до хронични възпаления около устата и гениталиите. Наблюдава се при хора, които по принцип носят вируса, но се появява когато човек преживява силно притеснение, тревожност или след стрес. Изследване установява, че заболяване на дихателните пътища е по-вероятно да настъпи в периода от 3 до 5 дни след някой особено стресиращ ден.

   Има доказателства, че стресът отслабва способността на белите кръвни телца да се противопоставят на инфекциите. Някои теории говорят за връзка между имунитета и настроението, тоест връзката между настроението през деня и реакциите на имунитета вечерта.
Стресът се отразява и върху психичното здраве, води до нарушение на психичните функции.
Не можем да пренебрегнем и изключително големия принос в разболяването на човек, който има професионалния стрес. Професионалният стрес възниква при професионалната реализация на личността. Негативните източници за този вид стрес могат да бъдат свързани с организацията на работа, с условията на труд и междуличностните взаимодействия, с изискванията на работната среда и особеностите на професията.

   Психологичното консултиране би могло да бъде от огромна полза, както за навременното диагностциране, така и за най-адекватните за всеки човек начини за премахване на причините  и редуциране на стреса.