Перфекционизъм

   Перфекционизмът – начин на употреба. Или старая се да върша всичко перфектно, преработвам се, а нещо не се получава.

   С подобно оплакване идват хора, които се стремят да вършат всичко в живота си перфектно. Хора, за които почивката е губене на ценно време и които изпитват непрекъсната жажда за действие. Ще ги познаете по това, че първи идват на работа и си отиват последни. Жените обикновено не приключват с това. Прибират се и започват да чистят, готвят, но в степен, в която не си лягат докато всичко не е свършено перфектно. Най-честият коментар, който може да чуете, ако в семейството или работата Ви има такъв човек е „Остави, аз ще го направя!”. Активността му  дава усещане за контрол и ефективност, докато пасивността е равнозначна на мързел. Перфекционистът  е в състояние да похаби огромни количества време и енергия, за да свърши нещата по най-добрия възможен начин – така както никой друг не би могъл. Дотук добре, такива хора са перфектните служители и  домакини, само дето подобно невъобразимо хабене на енергия без опция за качествена почивка не може да трае вечно. Идва момент, когато човек или напълно губи смисъл и изпада в депресия, защото се чувства неразбран и недооценен от  околните, или се отключва соматично заболяване, защото организма и най-вече мозъкът имат нужда от почивка!

   Ако разпознавате себе си в тези редове е изключително важно да се запитате „За какво и за кого правя всичко това?”, както и „Какво би се случило, ако си позволя за малко да не бъда перфектен?”. Най-добрият вариант е консултирането с психолог. Той може да Ви помогне да  намерите причините, които подхранват жаждата Ви за перфекционизъм. Перфекционизмът е черта, която с добро познаване и добър мениджмънт на прилагане може да ни бъде изключително полезна. Голямата опасност, която стремежа към перфекционизъм крие, е не само, че рискувате да се разболеете. По-страшното е, че несъзнателно въвличате в това и своите близки и особено децата! Представете си само за миг какво е някой да изисква от теб двадесет и четири часа в денонощието да бъдеш перфектен! Всъщност аз мисля, че Вие много добре знаете.

   Причините за подобен род поведение са комплексни, но най-важна е ниската самооценка и желанието непрекъснато да получаваме потвърждение от средата, че се справяме добре, че сме значими. Подобен модел на поведение се корени в детството и в липсата на достатъчно подкрепяща среда,  в наличие по-скоро на високи изисквания и очаквания към детето. Психологичното консултиране не може да промени Вашето детство, но е напълно в състояние да промени детството на Вашите деца! 🙂