Кога ми е нужен психолог?

Когато страда тялото, човек се обръща към лекар. Когато страда душата ни е необходим психолог. Оптималният вариант е, когато тези две области функционират комплексно, защото тялото и психиката  са едно цяло. Между тях непрекъснато протичат процеси, така че в XXI век да заявим ,че мислите и емоциите ни нямат отношение към физическото здраве би било наивно твърдение. Голяма част от физическите заболявания са психосоматични,  т.е. появили са се като резултат от нашите мисли, емоции и преживявания. За съжаление  нашата култура разделя духа от тялото и ние почти не обръщаме внимание какво се случва с него, когато сме гневни, тъжни или пък обратното – щастливи. Защото, ако по-често правим това, бихме забелязали , че много преди да се появи заболяване като гастрита например, всеки пък когато по една или друга причина сме били ядосани на ежедневни ситуации или на хора, сме усещали болки или присвиване в стомаха. Това е, защото емоциите са свързани с определен вид хормони, а ние имаме такива за всяка емоция. Хормоните имат функции да ни отпуснат  – когато сме щастливи или да ни подготвят за битка, когато има опасност. Проблемът е, че някои от тях, ако се разливат ежедневно в тялото ни започват да вредят. Например адреналина, който се отделя, когато изпитваме интензивни емоции като страх или гняв. При гняв се наблюдава прилив на кръв към ръцете (готовност за удар), пулсът се ускорява, а повишеното ниво на адреналина генерира достатъчно мощен енергиен импулс, за да предприемем крайни, в повечето случаи неуместни действия.

От своя страна позитивните емоции, преживяванията на любов, нежност, сексуална удовлетвореност активират парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система, характеризиращ се с реакция на релаксация, общо спокойствие и удовлетвореност. Тук бих искала да Ви споделя една дефиниция за емоционалната интелигентност на Аристотел, която много харесвам: „като онова рядко умение да се разгневиш на уместния човек, в уместната степен, в уместното време, за уместната цел и по уместния начин”. Така че проблемът не е  в емоционалността, а в нейната адекватност.