когнитивно поведенческа терапия tagged posts

   Можете да направите доста точни изводи за самооценката, която си дава всеки от нас, ако погледнете по внимателно хората, които избираме за свой партньори. Човек обикновено  избира това което смята, че заслужава. Ако смятате, че сте достойни да бъдете обичани, че сте интелигентен и здравомислещ човек, склонен на разумни компромиси, ако имате нагласата и умението да се харесвате и приемате с всичките си силни и слаби страни – то Вашият партньор също ще Ви харесва , обича и зачита в същата степен . Защото, ако човек наистина цени себе си и вярва, че заслужава да бъде обичан – то той не би се примирил с нищо по-малко от това. Разбира се, говорим за интелигентни хора със реалистична оценка, както за себе си така и за околните...

   Много често хората идват с подобно питане. Споделят, че им е трудно да заявят желанията си и да кажат „Не”, дори в случаи, когато това им коства доста нерви и енергия. Проблемът обикновено се корени отново в начина на възпитание (Тук искам да подчертая за пореден път изключителната отговорност, която имаме като родители да се познаваме и да се научим да се грижим за себе си добре. Да се развиваме и усъвършенстваме, защото това е ЕДИНСТВЕНИЯ НАЧИН да научим на същото и своите деца!). В нашата култура никой не ни учи как да обичаме себе си, защото това  е съществено условие в умението да се отстояваш. Възпитавали са ни, че ако изразяваме недоволство или мнение обратно на това на значимите за нас хора, това би ги разгневило или би ги отблъснало от нас...

   Перфекционизмът – начин на употреба. Или старая се да върша всичко перфектно, преработвам се, а нещо не се получава.

   Има няколко дефиниции за депресия. Според една от тях депресията е състояние, при което гневът ни се насочва навътре срещу самите нас. Депресивни са по-скоро хора, които не могат да показват гняв. В моментите, когато мислите, възприятията и оценките ни за действителността започнат да се пречупват и да потвърждават собствените негативни очаквания, и оценки по отношение на самите себе си, депресията е неизбежна...

Когнитивно поведенческата психотерапия помага като дава на човек пълно разбиране за това как проблемът му се случва и поддържа. Психотерапевтът идентифицира заедно с клиента ирационалните и дисфункционални мисли и заедно търсят нови по-реалистични и полезни вярвания, които да ги заместят. Въвеждат се нови начини за разбирането на проблема и психотерапевтът учи клиента на необходимите умения за разбиране и преодоляване на симптомите...

   Стрес и дистрес са начините, по който организмът реагира на промените на средата, които са нежелани, неочаквани и се възприемат като негативни. Възприемането и оценяването на ситуациите са пречупени през личностните особености и затова е трудно да се определят общовалидни и значими стресогенни фактори за всички хора. Разбира се, има фактори, които могат да се приемат за основни, след като повечето хора ги възприемат за силно стресиращи. Например, смърт на близък, промяна на социалния статус, липса на финансова сигурност, хронични заболявания, но дори и те имат различна степен на въздействие върху всеки човек. Стресът е система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции на индивида, предизвикани от продължителни, силни или неочаквани физически и психични натоварвания...

Първо и най–важно  искам да подчертая ,че психологът работи с психично здрави хора! За психично болните се грижи психиатърът, понякога той работи в екип с  психолог ,но основната работа на психолога-консултант е със здрави хора. Пояснявам това, защото нееднократно съм чувала коментари : „Защо да ходя на психолог, аз съм здрав?!”, или пък „Аз съм просто объркан, не съм луд, защо ми е психолог?!”.